Византийските интриги като първообраз на българската политика.

И така - поредните избори приключиха. Време е за византийски договорки и откровени пазарлъци. И двете процедури са доведени до съвършенство от политическия елит. Да не забравяме, че историята ни е свързана както с османлиите, така и с ромеите. Струва ми се, че макар да сме били много по-малко време под византийско иго,  България е много по-свързана със страната на Василевсите, съдейки по опита ни от последните 27 години. Не случайно определяме особено подлите договорки и предателства като византийски. А те изобилстват в политическото ни пространство и са основно оръжие при разчистването на сметки както между политически противници, така и с опоненти вътре в самите партии. Примера с отстраняването на Атанас Зафиров от Бургаската листа на БСП е класически пример за това.

Византия - страната на чиновници и царедворци, станала първообраз и пример за подражание на българските управници от древността , до наши дни. Бюрокрация, усъвършенствана до върхова степен! Обществена система, изсмукваща от търговци, занаятчии и селяни всичко, често оставяйки ги да умират от глад. Показен, нагъл и безпримерен разкош по върховете. Провинциални сатрапи, готови винаги на предателство за да запазят положението си. Показност пред чужденците и постоянни търкания със съседите... Подлостта като главна добродетел на придворните. Главното достойнство на армията - че не може да организира метеж за сваляне на Императора. Основно кадрово предимство - неспособност да се засенчи началството поради некадърност. И в следствие на това - отрицателен подбор. Всяко следващо ниво е по-слабо от висшестоящото.

Да ви е познато всичко това?

Именно във Византия са корените на съвременната българска партийна бюрокрация, редуваща се на държавно ниво. Вечна, неизменна, саморазмножаваща се и всепоглъщаща. Активна като горски пожар, когато трябва да се "усвоява", и инертна като блато в случаите, в които трябва да показва реални резултати. Но при всички случаи, готова да задуши в зародиш всичко, което е способно да се открои от сивотата, превърната в норма.

Всичко това дължим на Византия! Империя, която е загнивала и умирала хиляда години, заразила с бавна отрова всичко, което се е докоснало до нея. Тя не е имала граждани. Имало е чиновници и данъчнооблагаемо население, което е губело значение за империята в момента, в който не е могло да си плати данъците. Както родните пенсионери и инвалиди нямат никакво значение за държавния елит. Без значение от партийната му окраска.