За защитата на Православието и използването на религиозния фактор в технологиите за промяна на националната идентичност.

Православието е дълбоко свързано с идентичността ни като народ и е от особена важност за оцеляването ни, в условията на миграционно нашествие. Още повече, когато нашествениците са елемент от технологията за промяна на религиозната идентичност. Използването на тази технология позволява в стратегически важни региони да се извършва дълбоко преформатиране на геокултурното пространство чрез налагане на нова религии или конфесии, различна от традиционните. Така тези региони стават напълно подконтролни. Във всеки един от локалните конфликти основния въпрос е "Какъв си ти?". Опита от Босна, Ирак, Сирия и Судан показва, че отговорилия по неправилния начин се застрелва на място. Религията разделя хората много по-радикално от етническата принадлежност. Човек може да се роди полу-французин или полу-арабин... Доста по-сложно, да не кажа невъзможно е да бъде полу-католик или полу-мюсюлманин.

Технологиите за промяна на религиозната идентичност съществуват от началото на 17 век и са успешно прилагани от католическите мисии във Виетнам. Подобни технологии са в ход и в днешно време спрямо страните от Европа, като на първо време потърпевши ще са православните страни - Гърция, България, Македония и Сърбия.
За недопускане на подобни преформатирания на българската ни идентичност е повече от необходимо да се опрем на корените си, най-здравия от които е православната ни вяра. Загубата на Православната ни религиозна идентичност неминуемо ще доведе до загуба и на националния ни суверенитет.

През последното десетилетие Религиозният фактор се превърна в оръжие с изключителна геополитическа мощ, което позволява на задкулисните кукловоди практически безплатно да използват многомилионните маси вярващи, до колкото в периодите на дестабилизация религиозността на населението расте. Днес, съществено се увеличава броя на страните, лишени от реален суверенитет /Турция, където „Мюсюлмански братя“ на практика управляват чрез партията на Ердоган/, които под въздействието на умела и ефективна пропаганда се превръщат в таран, рушащ държавността на други страни, което разширява зоната на управляемата дестабилизация. В последните три години такъв регион, на места с готова /Македония, Косово, Босна/ или с активно изграждаща се /България, Гърция/ инфраструктура на управляема регионална дестабилизация, се превърнаха Балканите. Тук религиозният фактор играе водеща роля в дестабилизиращите процеси. Ефективността му при реализирането на дългосрочните геополитически проекти е много висока и това в краткосрочен план може да доведе до загуба на идентичност и национален суверенитет. Практика е да се атакуват, дискредитират и подлагат на гонения традиционните религии, като  тяхното  място се заема от подконтролни на външните сили радикални елементи. Населението в тези условия се превръща в „пушечно месо“ и умело се манипулира в ожесточени братоубийствени граждански и външни войни. Използването на такъв сценарий цели да отслаби субектите на регионалната геополитика, да се пречупи духовността им и да се затрудни в максимална степенвъзможността за възстановяване на суверенитета им в бъдеще.

Широкото и умело използване на технологиите за изменение на религиозната идентичност и умелата манипулация на базата на прилагане на религиозния фактор както близо до границите на България, така  и в страната показва, че този зловещ сценарий е стартиран и скоро може да се превърне в реалност, ако своевременно не бъдат разработени и приложени технологии за ефективно противодействие на враждебните психологически и информационни въздействия в религиозната сфера.