вторник, 13 декември 2016 г.

ЗА И ПРОТИВ ШЕРИАТА

Да бъдеш, или да не бъдеш? Това е въпросът! Толкова столетия след Хамлет, пред ... мюсюлманите в съвременната цивилизация стои подобен избор! Да живеят или не по законите на Шериата, те и техните семейства,  общините им в Норвегия, които вече обявиха независимост, и в Западна Европа като цяло? А страните, в които живеят мюсюлманите на територията на Стария континент следва ли да се управляват по законите на същия този Шериат?
Сам по себе си той не е по-различен  /добър или лош/  от болшинството аналогични системи от Средновековието, определящи правилата в обществото. В началото на XII век това е било огромна крачка напред в сравнение с анархията на неорганизираните общества. В него са определени както правата на жените, така и защитата на традициите. Налице е стройна законодателна база и строго регламентирани наказания. Положени са основите на правото и на ред още забележителни и прогресивни за своето време и регион неща.
От историческа гледна точка Шериатът не е по-лош от Крумовите закони , от правилата, залегнали в Статута на град Майнц, един от малкото хилядолетни градове в Германия, от Саксонския Зерцал или от монголския Ясъ.  Всички тези системи от правила за устройство на обществото са представлявали своеобразен връх на човешката мисъл. Но от тогава са изминали много столетия! Съвременното човечество живее не по кодексите на античните полиси, още по-малко по законите на  Хамурапи. "Римско право" и "Тан люй шу и" се изучават по История на правото, но всички изброени Законници и Сборници с правови изисквания са в миналото. От времената, в които   са се появили британското право, американската Конституция и Кодексът на Наполеон не е било необходимо, а още по-малко - оправдано да се остава в средновековието. Макар, разбира се, всеки да има право на избор.
Има общества, в които човекът е ... месо! Има страни, в които вярата в единния Бог не е правило а изключение. Има държави, чийто обществен строй е основан на идеология - например на идеята Чучхе. Иран, Афганистан, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и Сомалия живеят по Шериата и имат пълно право на това. Боят с камшик , пребиването с камъни и отсичането на ръка са само малка част от него, но са и негова неотменима съставка.
Струва ли си да се живее в страна, която ги прилага е риторичен въпрос. Всеки решава сам. Заслужава ли си тези правила да се въвеждат в страни, устроени на други принципи е въпрос колкото законодателен, толкова и на обществено мнение и нагласи.
Опитът  от последните няколко години показва, че Шериатът не се вписва в съвременните общества и ги унищожава със скорост, правопропорционална на симпатиите на властта към него. След това, "обърналото се към корените си" население унищожава инакомислещите, преследва друговерците и в буквалния смисъл на думата принася в Курбан "неправилните мюсюлмани" не само в своята страна, но и във всяка друга, до където може да се добере благодарение на глобализацията и на нейните плодове, в частност на международните авиолинии.
Няма нищо лошо в Шериата, като паметник на цивилизацията и като основа за дискусия. Но религиозните догми с хилядолетна давност следва да остават в историята на съвременните държави. Създавайки възможност за тяхното възраждане, ние започваме да живеем по правилата на епохата, в която те са възникнали. Тази епоха се нарича Средновековие! В самоубийствено толерантната Европа това се случва пред очите ни. Без съмнение - крайния резултат от това ще са реки от кръв!
Благодарим много, но този филм сме го гледали!

Няма коментари:

Публикуване на коментар