През лятото на миналата година ми гостуваха приятели от Хабаровск, на които показах Посетителския център край езерото и разказах за лебедите, които пристигат в околностите през зимата. Преди седмица те ме помолиха да снимам птиците за да ги покажат на свои близки, които никога не са били в България. Отбелязвам, че Хабаровск и на другия край на света и е съвсем нормално хората там да ходят често до Южна Корея, Китай и Япония, но България да са виждали само на глобуса в училище. Изчаках да се покаже февруарското слънце и реших да изпълня молбата им.
Край Посетителския център две дами ми казаха, че лебедите могат да се видят в района на езерото зад Пени маркет и около квартал Север. Запалик колата и отидох при моите приятели в квартала. Все пак улиците им са асфалтирани скоро и е удоволствие да минаваш по тях. Стигнах с колата си почти до самия бряг на езерото и приготвих апарата си. След последните двадесет метра онемях. Пред очите ми бе грозната гледка, която споделям с неудоволствие.
Бях изумен от факта, че в Европейска България, в двадесет и първи век продължава да се случва нещо подобно. Написах "продължава", защото през есента на 2012 година, малко след като Община Поморие получи от Държавата Поморийското езеро положението бе същото, ако не и по-добро. Тогава всичките ми приятели и съмишленици (включително и Кмета на Общината) правехме планове, как в рамките на година всичко около езерото ще бъде приведено в ред. И то ще стане цялостна туристическа атракция. Тогава, с група приятели обиколихме езерото и заснехме критичните зони, които следва да се почистят и оградят. Показах снимките на господин Кмета и в дружеския разговор набелязахме приоритетите в работата по изчистването и ограждането на терените. Спомена, че вече има Звено за Обществен ред и сигурност и дипломирани еколози, които ще се заемат с проблемите на Езерото. Показвам ви и снимката от същия район, направена на 22 ноември 2012 година.
Скоро след това приех предизвикателството да участвам в ръководството на голям проект в Руската федерация и в продължение на година и половина отсъствах от града.
Видяното вчера ме накара да се замисля сериозно над проблема...
Моля, читателите на Блога също да помислят и заедно да излезем с предложения пред Местната власт и Областния управител, като представител на Държавата в Региона, за решаването на проблема.
Случващото се е безобразие, което не бива да продължава!
Очаквам мненията и предложенията ви на мейла за връзка:
zh.atanasov@gmail.com
Убеден съм, че заедно можем да променим статуквото!
Колкото до лебедите - виждайки ги как ровят в боклуците се отказах да ги снимам. Това би било най-лошата реклама за града ни...
Желязко Атанасов
Уважение, Желязко! Ако във всяко селище има поне един човек, като теб Желязко, който редом с това, да вижда неуредиците, предлага и начин за подобряването им и поне един човек, който да е склонен поне да опита да обърне внимание, то България би станала едно чудесно съкровище. А ние сме тези, които трябва да се грижим за това, което имаме, да сме отговорни към него и да го ценим. Обикновено с харесване се отбелязва внимание. Да, много ми хареса, Желязко как е написана статията за лебедите, чудесна е и статията за прошката, но не ми хареса гледката от снимките и историите за Атанаска и Йордан, а за съжаление не са единствени. Тъжно е когато грозната гледка е вследствие на човешка безотговорност, а човешкото нещастие е причинено от „човешко” безхаберие.
ОтговорИзтриванеДа, вярно нашите управници и кметове ние сме си ги избрали. Но вероятно за да им повярваме, то сме видяли нещо човешко в тях като хора и нещо стойностно като личности. Жалко е, че след като станат "властимащи" винаги успяват дълбоко да скрият именно тези свои хубави неща, че дори и да ги забравят. Лесно е да се критикува, но респект, Желязко, че имаш желанието и умението да предложиш решения за изход. Ако е трудно да се решат проблемите, то не е никак трудно поне да се опита това, което се предлага. Ако всеки по един или друг начин се опита да прояви отговорност, като теб Желязко, към заобикалящото ни, колко по-красиво и спокойно би било около нас? А за това е нужна само съвест!!!
Вярвам, Желязко, че такава достойна дейност ще намери широка подкрепа. Подкрепям те!!