понеделник, 23 февруари 2015 г.

ИМА ГОСПОД И ТОЙ ГЛЕДА

Приятели,
В деня на Сирни Заговезни искам да споделя с вас две мои срещи с хора в неравностойно положение, които се случиха в два последователни дни – вчера и днес.
Бчера по обяд посетих дома на Атанаска Гъркова – жената, за която ви разказах преди две седмици. Припомням ви, че кака Наси пострада от клоните на паднало дърво в градинката на квартал Свети Георги преди около 4 месеца. Претърпяла е операции на двата крака – костите и са събирани костица по костица и са  укрепени с планки. Операциите зарастват бавно – тя е диабетичка от повече от 20 години, като през последните 10 години е на инсулин. В резулта от злополуката Атанаска към момента е прикована в инвалидна количка и за нея се грижи специален човек. Дано да греша, но до лятото, ако тя проходи ще е Чудо! От разговора с нея и с племенника и разбрах, че семейството на няколко пъти е искало среща с кмета на Поморие за да поискат съдействие по случая. Получили са отказ предвид заетостта на градоначалника, а може би и гузната му съвест го кара да бяга от случая...
Днес пред магазина на Бай Айваз в квартала видях една от градските легенди на моето детство – Йордан  Кабов. От онзи род в квартал Север, в който всички са музиканти. От усмихнатия млад мъж, който е свирел на не едва веселба не само в Поморие не бе останала и следа. От инвалидната количка, с гаснещ поглед ме гледаше човек без един крак и с парализирана от инсулт ръка. Бате данчо сподели, че най-после са му пуснали инвалидната пенсия, която поради недоразумения около ТЕЛК е била спряна 5 месеца. Шеговито му казах, че някой в Социални грижи си е помислил, че може да му е израстнал крак и за това да са спрели парите... Шегата увисна във въздуха след като разбрах, че му е била отказана и еднократна помощ, която е бил поискал.
Приятели! Споделям с вас тези два примера на безчовечност и бездушие! И на фона на тези страдания гласуваните 20 000 лв Представителни на кмета и 10 000 Представителни на Общинския съвет са чиста проба гавра и цинизъм. Виждаме, че те нямат партиен цвят и, че тяхна жертва стават всички – християни и мюсюлмани!
В деня на Сирни Заговезни искам да поискам прошка от кака Наси и от бате Данчо! ПРОСТЕТЕ НИ, че позволяваме на управниците  да се отнасят така с вас! Простете и на тях – ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ! А дали ГОСПОД И АЛЛАХ ще им простят...времето ще покаже!
ПРОСТЕТЕ!
Желязко Атанасов


Няма коментари:

Публикуване на коментар