сряда, 28 юни 2017 г.

Защо няма да има война със Северна корея


До преди месец, за войната на Корейския полуостров, политици и журналисти говореха като за практически решен въпрос. Тя трябваше да започне, ако не днес - то в понеделник - обезателно. Защо това не се случи?
Ето един не политически коректен прочит на събитията :
За сега войната там не е на дневен ред, а едва ли и ще бъде в обозримо бъдеще. Заради една единствена причина.
Американците са известни с това, че изключително внимателно планират своите операции. Видимо са направили разчети на съотношението на силите, изготвили са модел на бойните действия и са стигнали до извода, че технически е невъзможно напълно да реализират замисъла им, без другарят Ким Чен Ун да ги "изненада" с ядрен удар. Ясно е, че за сега, силите и средствата за организиране на противоракетната отбрана на Южна Корея и Япония са не достатъчни и най-важните административно-политически райони на териториите им са уязвими. На този етап, задачата за унищожаване на режима в Северна Корея е видимо не решим заради една причина - дори един единствен взрив на ядрен боеприпас ще нулира успеха на операцията.
Какви изводи могат да се направят от патовата ситуация?
1. Ядреният потенциал на Северна Корея в бъдеще ще расте по-бързо от уплътняване на средствата за противоракетна отбрана на Сеул и Токио. На тази база , все по-трудно ще се окаже "укротяването" на севернокорейския лидер с военни средства. Явно за това Съединените щати помолиха Пекин да се заеме с преговорите.
2. В близко бъдеще, все повече малки авторитарни държави ще се стремят да се сдобият с ядрено оръжие. Основание за това са трите нагледни примера - Ирак, Либия и Северна Корея.
Садам Хюсеин и Кадафи не разполагаха с ядрени боеприпаси и бяха сразени от армията на САЩ. Ирак бе разгромен, страната разделена, Садам Хюсеин - обесен! Кадафи бе зверски убит, а Либия потъна в хаос.
Ким Чен Ун не само си е направил извод от всичко това, но и е предприел конкретни стъпки по придобиване и разширяване на ядрения арсенал.
Това е сигнал за всички малки държави, провеждащи политика, различна от тази на Вашингтон. Няма как да устоят на "разпространението на демокрацията" без ядрено оръжие!
На практика се получава така, че с политиката си САЩ съдействат за нарушаване на Договора за не разпространяване на ядреното оръжие. За малките страни, желаещи да провеждат независима политика, остава една единствена възможност - сдобиването с ядрен фугас. Ако перифразираме стария циничен виц - Ако нямаш ядрен фугас си Господин Никой! Или казано по Радан Кънев - Бай Хой...
Видимо е, че политиката на Вашингтон способства за разпространението на ядреното оръжие. Това е факт, който тепърва ще се мултиплицира.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Европа е длъжна да възприеме опита на Израел и Русия в борбата им с тероризма

Европа явно достига онази критична линия, преминаването през която ще доведе до обществени катаклизми. Основание за тази прогноза са вълната от терористични актове на стария континент и в Иран. Вече се чуват гласове, призоваващи за промяна в законодателствата, свързана с ограничаване на човешките права. В хода на приключилата предизборна кампания във Великобритания Тереза Мей застъпи подобна теза. Според мен – напълно предизборно. Остават големи въпросителни, относно това, как тя, в качеството си на Министър на вътрешните работи, а в последствие и като Премиер е ръководела борбата с тероризма, след като и дори сега не може да отдели основното от второстепенното в тематиката. А борбата с терора достатъчно дълго време бе в нейните компетенции. Сещам се и за българския и аналог – социоложката министър, която така и не успя да се впише в министерството.
Днес в Европа, а в частност и в България, няма разбирането по двата фундаментални въпроса:

1  Тероризмът е заплаха за съществуването на самите европейски държави.

2   С терора борбата трябва да се води в глобален мащаб.

За съжаление много малко експерти в Европа възприемат тероризма като заплаха за националната сигурност. Огромното мнозинство го приравняват с проблем и то  от нивото на  престъпността и  търговията с наркотици и чакат да се реши от самосебе си, а в последствие и да затихне. Цинично се говори, че в терористични актове загиват далече по-малко хора, от колкото да речем в битовата престъпност и в автомобилните катастрофи. На тези „експерти“ трябва да се припомни как започна Първата световна война! Да им се зададе въпрос – за какво загинаха над един милион войници само пред Вердюн? Дали и до колко Европа е станала по-хуманна и по-умна за последните 100 години…
С още по-голямо съжаление се констатира факта, че в Европа няма разбирането, че борбата с терора трябва да се води в глобален мащаб. Политиците не разрешават на службите да обменят информация и да сътрудничат нито с Китай, нито с Израел, нито с Русия. Европейските служби, дори помежду си нямат постоянен обмен на информация, като англичаните дори се „сдраскаха“ с американците на тази тема, заявявайки, че повече няма да им дават пълната информация. Като не дават – няма и да получават… От което ще последват доста трагични случаи…
Ако Европа желае да започне борба с терора, като за начало трябва да види как това се прави в страните, в които успешно се справят с него – Израел и Русия.
Следва да се отбележи, че в Израел терорът е доста по-различен от този в Европа. На практика там няма атентак, който да е извършен от израелски гражданин. Терорът в Израел идва отвън – от палестинската автономия и от съседните страни. Това говори за степента на интеграция на арабите, израелски граждани, в обществото и противодействието на терора се съсредоточава в пропускателния режим по пристанищата, летища и КПП по границата с Йордания. Който е летял със самолет на израелските авиолинии знае за какво става дума. Чекингът там не е два , а четири часа!
За разлика от Израел – в Европа терора се провежда изключително от европейски граждани – поданици на Нейно величество, граждани на Франция, Белгия, Германия. Почти няма участие на имигранти – бежанци в терористични актове.
Европа не само не трябва да отказва сътрудничество с руските служби, тя трябва задълбочено да изучи нейния опит в това направление. В началото на века Русия пе залята от терористична вълна, което наложи разработването на национална стратегия за борба с нея. Подготвиха я за пет години, като през първите три години се променяше юридическата основа, на която борбата с терора трябваше да стъпи. В следващите две години коренно се преустройва работата на държавния апарат, на правосъдието, на специалните служби. В борбата с терора са включени контрола на предвижването на населението, добиването и обработката на информацията, пълен контрол върху движението на паричните потоци, тотален контрол върху валутните сделки. Всичките тези дейности са обезпечени със съответните законови промени.
В Русия това е отнело 3 години. Имайки предвид, че икономиките на европейските страни са доста по-сложни от тази в Русия, може да се твърди, че времето, необходимо за промени в законодателството ще е доста повече.
Атентатът в Иран показа новото ниво, на което преминава терора. Ако до сега в Европа той се провеждаше от „любители“ терористи, то в Иран всичко бе като по учебник. Терористите бяха членове на отлично подготвена група, която бе обследвала обекта и бе открила слабите му места. След което проникна в него и свърши работата си. Този тип терор очаква и Европа.
Всичко казано до тук важи и за България. За нас е от изключителна важност да проучим опита и на Израел, и на Русия. Управляващи и опозиция лежат на кълката, наречена евроатлантизъм и очакват терорът да ни отмине. Допускането и хода на разследването на атентата в Сарафово от 18 юли 2012г сами по себе си говорят за „сериозността“, с която гледа държавата на него.

Въпросът е защо дори подготвени по темата политици от опозицията като Атанас Зафиров не повдигат въпроса за законодателните промени, които ще сложат на правилни основи борбата с терора?

вторник, 18 април 2017 г.

За мястото на евро-атлантическите ценности в промяната на идентичността ни.

Повечето от нас гледат с удоволствие детското филмче "Ледена епоха". В него има един момент, на който искам да ви обърна внимание - малкото мамутче, което се бе изгубило, бе отгледано от опосуми и считаше себе си за такъв. Дори спеше провиснато на опашката си от клона на дървото, като истински опосум. Живеейки сред опосуми то бе променило своята идентичност. Същото в момента се случва и с повечето българи.
Идентичността е ключово понятие в теорията за управление на конфликтите и въпроса "Какъв си ти?" е основен. Опита от Босна, Ирак, Сирия и Судан показва, че отговорилия по неправилния начин се застрелва на място. Религията разделя хората много по-радикално от етническата принадлежност. Човек може да се роди полу-българин и полу-турчин...и при това да е гражданин едновременно на България и Турция Доста по-сложно, да не кажа невъзможно е да бъде полу-православен и полу-мюсюлманин.
За отбелязване е, че болшинството от съвременните изследователи на този проблем създават увереност, че религиозната идентичност е даденост и не подлежи на изменение. На практика, историята напълно конкретно свидетелства: КОЙ, КАК, ЗАЩО и С ПОМОЩТА НА КАКВИ ТЕХНОЛОГИИ може да промени и променя това, за което сме уверени, че не подлежи на промяна.
В този ред на мисли, така наречените "евро-атлантически ценности" не налагат ли нова идентичност на българите? До колко те са съвместими с традиционната православна идентичност на подавляващата част от народа ни?
Ако оприличим традиционната ни православна идентичност с операционната система на персоналния компютър, то наложената от вън чрез т.н. евро-атлантически ценности нова, "европейска" идентичност бихме могли да оприличим единствено и само с компютърен вирус. Този вирус, на пръв поглед, е съвместим с операционната система, но постепенно започва да я принуждава да работи по друг начин, даже в посока за саморазрушаването и. Потурчването на Родопите /като вирус/ е било несъвместимо с българските национални традиции и идентичност /операционната система/ и затова е било не достатъчно ефективно, до колкото просто се е опитвало да я замени и с това е предизвиквал яростна съпротива. Мутиралият хибрид, наречен "евро-атлантически ценности" може да се окаже пагубен за идентичността ни като православен народ, ставайки част от политиката за управление на държавата. На лице са първите резултати от дейността на "вируса" - разрушена икономика, пълна, почти феодална зависимост от чиновниците в Брюксел, съсипано училищно образование, сриваща се ценностна система в обществото ни.
Време ни е за Възраждане!
Но най-напред - не трябва ли да премахнем вируса?

сряда, 5 април 2017 г.

Решаване на проблема с грантовата мотивация по еврейски



Как ще ги стигнем гражданите на Израел?
Не написах евреите, защото през последните 15 години управлението на тази страна доказа на практика, че държавата е на всички нейни граждани. 
Поредна стъпка в тази посока бе приетия едновременно на второ и трето четене Закон за финансирането на не политическите организации, приет на 20 март, ден преди Кнесетът да излезе в пролетната си ваканция.
Законът се коментира от средата на миналата година, когато бе внесен, след като от доклад на финансов контрольор при Държавния департамент на САЩ стана ясно, че американските данъкоплатци са финансирали кампания, насочена към дискредитирането на министър председателя на Израел Бинямин Нетаняху. В европейските медии напълно разбираемо бе наложено пълно покриване на случая и затова се наложи да прибегна до услугите на мой приятел,  чийто майчин език е идиш, а заради работата си назнайващ още няколко от редките езици, сред които е и иврит. И така, пъзела  за случая в Израел, станал повод за приемане на Закона за дейността и финансирането на НПО се нареди:
През ранната есен на 2014 г, регистрираната в Израел НПО "Кол Ехад" получава от Държавния Департамент на САЩ грант на стойност 350 000 долара за срок от 14 месеца. Формалната тема е нещо от рода на ... Подпомагане на Палестино-израелския преговорен процес. На практика обаче, създадената структура е обучена и активирана за ... сваляне на действащия министър - председател. През пролетта на 2015г се провеждат предсрочни избори и в предизборния период медиите на проекта и преминалите тренинги активисти изпълняват "новата" си задача.
През юли 2016г разследване на Комитет към Държавния департамент доказа всичко това и след оповестяването му в Израел избухна скандал. Ако това се бе случило в Белорусия или дори в Унгария, можеше да се намери някакво обяснение - все пак сценария бе проигран в Киев. Но за сметка на парите на американските данъкоплатци, да помагаш за свалянето на правителството на страна, която винаги си обявявал за стратегически съюзник, е цинично и трябва да служи за урок на всички нормални държави по света.
За отбелязване е бързината, с която реагира обществото в Израел. Въпреки традиционната фрагментация в Кнесета /между 10 - 12 партии/, бе приет подходящ закон, регулиращ финансирането на НПО.
Интересно е преминало гласуването в 120 членния Кнесет: 42 ЗА; 21 ПРОТИВ, останалите - ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ.
Съгласно Закона, всички НПО -та, както и организации, провеждащи и оповестяващи проучвания преди и по време на избори следва да обявят своето финансиране, като го ограничат в едни много интересно формулирани рамки. Отбелязвам, че на Обетованата земя финансирането на политическите партии става основно от дарения на НПО-та и от частни лица. Там държавни пари в политически партии не се наливат.
Рамкирането е направено по еврейски - на първо място НПО-тата нямат право на повече от една трета дял чуждестранно финансиране; На второ място - 2500 долара е тавана на дарението, което едно СЕМЕЙСТВО може да направи за финансиране на НПО или на политическа партия, през НПО. А семействата там са големи, като в тях се включват и внуците.
Интересно, ако подобен закон се приеме и у нас, дали ще има изобщо НПО-та?
Още по интересна ще е политическата картина - при отсъствие на грантомотивирани протестъри и контрапротестъри. Както и при отсъствие на грантови медии!
Наистина - Кога ще ги стигнем израелците!!!

понеделник, 27 март 2017 г.

Византийските интриги като първообраз на българската политика.

И така - поредните избори приключиха. Време е за византийски договорки и откровени пазарлъци. И двете процедури са доведени до съвършенство от политическия елит. Да не забравяме, че историята ни е свързана както с османлиите, така и с ромеите. Струва ми се, че макар да сме били много по-малко време под византийско иго,  България е много по-свързана със страната на Василевсите, съдейки по опита ни от последните 27 години. Не случайно определяме особено подлите договорки и предателства като византийски. А те изобилстват в политическото ни пространство и са основно оръжие при разчистването на сметки както между политически противници, така и с опоненти вътре в самите партии. Примера с отстраняването на Атанас Зафиров от Бургаската листа на БСП е класически пример за това.
Византия - страната на чиновници и царедворци, станала първообраз и пример за подражание на българските управници от древността , до наши дни. Бюрокрация, усъвършенствана до върхова степен! Обществена система, изсмукваща от търговци, занаятчии и селяни всичко, често оставяйки ги да умират от глад. Показен, нагъл и безпримерен разкош по върховете. Провинциални сатрапи, готови винаги на предателство за да запазят положението си. Показност пред чужденците и постоянни търкания със съседите... Подлостта като главна добродетел на придворните. Главното достойнство на армията - че не може да организира метеж за сваляне на Императора. Основно кадрово предимство - неспособност да се засенчи началството поради некадърност. И в следствие на това - отрицателен подбор. Всяко следващо ниво е по-слабо от висшестоящото.
Да ви е познато всичко това?
Именно във Византия са корените на съвременната българска партийна бюрокрация, редуваща се на държавно ниво. Вечна, неизменна, саморазмножаваща се и всепоглъщаща. Активна като горски пожар, когато трябва да се "усвоява", и инертна като блато в случаите, в които трябва да показва реални резултати. Но при всички случаи, готова да задуши в зародиш всичко, което е способно да се открои от сивотата, превърната в норма.
Всичко това дължим на Византия! Империя, която е загнивала и умирала хиляда години, заразила с бавна отрова всичко, което се е докоснало до нея. Тя не е имала граждани. Имало е чиновници и данъчнооблагаемо население, което е губело значение за империята в момента, в който не е могло да си плати данъците. Както родните пенсионери и инвалиди нямат никакво значение за държавния елит. Без значение от партийната му окраска.





вторник, 21 март 2017 г.

За защитата на Православието и използването на религиозния фактор в технологиите за промяна на националната идентичност.



Православието е дълбоко свързано с идентичността ни като народ и е от особена важност за оцеляването ни, в условията на миграционно нашествие. Още повече, когато нашествениците са елемент от технологията за промяна на религиозната идентичност. Използването на тази технология позволява в стратегически важни региони да се извършва дълбоко преформатиране на геокултурното пространство чрез налагане на нова религии или конфесии, различна от традиционните. Така тези региони стават напълно подконтролни. Във всеки един от локалните конфликти основния въпрос е "Какъв си ти?". Опита от Босна, Ирак, Сирия и Судан показва, че отговорилия по неправилния начин се застрелва на място. Религията разделя хората много по-радикално от етническата принадлежност. Човек може да се роди полу-французин или полу-арабин... Доста по-сложно, да не кажа невъзможно е да бъде полу-католик или полу-мюсюлманин.
Технологиите за промяна на религиозната идентичност съществуват от началото на 17 век и са успешно прилагани от католическите мисии във Виетнам. Подобни технологии са в ход и в днешно време спрямо страните от Европа, като на първо време потърпевши ще са православните страни - Гърция, България, Македония и Сърбия.
За недопускане на подобни преформатирания на българската ни идентичност е повече от необходимо да се опрем на корените си, най-здравия от които е православната ни вяра. Загубата на Православната ни религиозна идентичност неминуемо ще доведе до загуба и на националния ни суверенитет.
През последното десетилетие Религиозният фактор се превърна в оръжие с изключителна геополитическа мощ, което позволява на задкулисните кукловоди практически безплатно да използват многомилионните маси вярващи, до колкото в периодите на дестабилизация религиозността на населението расте. Днес, съществено се увеличава броя на страните, лишени от реален суверенитет /Турция, където „Мюсюлмански братя“ на практика управляват чрез партията на Ердоган/, които под въздействието на умела и ефективна пропаганда се превръщат в таран, рушащ държавността на други страни, което разширява зоната на управляемата дестабилизация. В последните три години такъв регион, на места с готова /Македония, Косово, Босна/ или с активно изграждаща се /България, Гърция/ инфраструктура на управляема регионална дестабилизация, се превърнаха Балканите. Тук религиозният фактор играе водеща роля в дестабилизиращите процеси. Ефективността му при реализирането на дългосрочните геополитически проекти е много висока и това в краткосрочен план може да доведе до загуба на идентичност и национален суверенитет. Практика е да се атакуват, дискредитират и подлагат на гонения традиционните религии, като  тяхното  място се заема от подконтролни на външните сили радикални елементи. Населението в тези условия се превръща в „пушечно месо“ и умело се манипулира в ожесточени братоубийствени граждански и външни войни. Използването на такъв сценарий цели да отслаби субектите на регионалната геополитика, да се пречупи духовността им и да се затрудни в максимална степенвъзможността за възстановяване на суверенитета им в бъдеще.
Широкото и умело използване на технологиите за изменение на религиозната идентичност и умелата манипулация на базата на прилагане на религиозния фактор както близо до границите на България, така  и в страната показва, че този зловещ сценарий е стартиран и скоро може да се превърне в реалност, ако своевременно не бъдат разработени и приложени технологии за ефективно противодействие на враждебните психологически и информационни въздействия в религиозната сфера.

петък, 24 февруари 2017 г.

Станишев и Оланд - лика прилика, като две чаши мастика!


Как ще ги стигнем ... французите?
В края на мандата си, техният Президент - социалист има рекордните 4% подкрепа! Припомням, че Оланд спечели изборите преди почти 5 години с 54% от гласовете. Елементарната аритметика подсказва, че за времето на управлението си той е загубил над 90% от неговите собствени гласоподаватели! Рекорд, който дори Станишев не може да оспори. Какво е общото между двамата "социалисти"?
Бие на очи отсъствието и у двамата на управленчески опит. При Станишев той клони към нула, а Оланд има опит като кмет на малък френски град /16 000 жители/ - съизмерим с родното ми Поморие.
Обикновено опозицията тръби, че е много трудно да се играе на избори против действащ президент /министър председател/, с оправданието, че същият разполага с огромен административен ресурс. Примерът с Оланд и Станишев показва до колко успешно може да бъде загубен този ресурс, благодарение на неграмотното им управление.
Влизаме в предизборна кампания... Колко от лидерите на политически формации имат реалната подготовка да застанат начело на Правителството? За Баце не говоря - силно се надявам да даде път на Томислав Дончев... За Корнелия Нинова също съм с резерви, макар, че тя има известен опит като Зам. Министър на икономиката, от където бе освободена със скандал... Валери Симеонов, Каракачанов, Сидеров, Местан ??? Още по-големи са въпросителните при десните проекти...
Не случайно дадох примера с Франция.
По думи на мой другар, който през 90-те премина през мелницата на Чуждестранния легион и в момента отговаря за футболното хулиганство в една от префектурите в Париж, най-големите сблъсъци между ултрасите в парижките училища се случват по време на ...Шампионата на Африка по футбол. Връхна точка в изстъпленията на футболните хулигани от години била срещата между отборите на Сенегал и Мали. Това говори за промяна в структурата на френското общество, в чиито училища отдавна преобладават деца на емигранти от Магреб и Екваториална Африка. Които дори и на 16 години не знаят нищо за Дидро и Волтер.
Това ни чака и нас - просто политическата ни класа - в нейното двуглаво единство е направена по брюкселска щампа - и социалисти, и либерали, и "десни формации". Слагам последните в кавички, защото съм убеден, че към момента у нас няма реална дясна партия!
Бог да пази България от политическия и "елит" !!!
PS. Французите допиват калвадоса, поднесен им от Оланд. В България още усещаме металическия вкус в устата си от  мастиката "СтаниШеф"! Резултатите от "управлението" на двамата "социалисти" е видно...